Какво представлява силанизирането
Фисурите са естествени вдлъбнатини, цепнатини и гънки с различна форма, дълбочина и ширина. Те не винаги се измиват добре. Често стават обект на кариозни процеси още преди да е завършена изцяло минерализацията на емайла им. От фисурите започват и първите детски стоматологични проблеми. Най-ефективният начин за защита е запечатване на детските зъби, наречено силанизиране. По този начин не се допуска натрупване на плака и размножаване на бактерии в труднодостъпните места и се запазва повърхността на зъба. Ако фисурите не се херметизират, дъвкателният процес ги прави по-дълбоки, в тях остава храна, емайлът се размеква, образува се кариес и самият зъб с времето изтънява. Материалът за запечатване на фисурите е разновидност на пластмасата и се нарича силант. Той е устойчив на органични киселини и слюнка и с него се постига най-ефективната защита на детските зъби от кариес.
Процедурата
Силанизацията не нарушава структуратана зъба и е бърза процедура, която включва няколко етапа:
– Диагностика на състоянието на устната кухина;
– Почистване повърхността на зъбния емайл от налепи и хранителни остатъци;
– Дезинфекция с гел и подсушаване;
– Запълване на кухината с течен силант;
– Укрепване с полимеризационна лампа;
– Покриване повърхността на зъба със специален лак или гел;
– Полиране на обработената повърхност.
Силанизацията на зъбните фисури се извършва с млечно бели и прозрачни силанти. В първия случай има възможност да се контролира покриването на участъка от емайла, докато прозрачният силант дава възможност да се проследи във времето дали под запечатването ще се появи вторичен кариес. Като ефективна профилактика срещу кариес, силанизацията на детските зъби предотвратява появата на болка в бъдеще и децата се приучват да посещават зъболекарски кабинет без страх.
В кои случаи се използва силант и защо трябва да се направи
Силанти се поставят при дълбоки и тесни фисури, които са трудни за почистване. Ако фисурите са засегнати от кариес, трябва да се излекуват преди силанизиране. Процесът на минерализация на млечните зъби отнема много време и запечатването на фисурите трябва да се направи преди появата на кариес. Силанизацията остава актуална и след смяната на млечните зъби с постоянни.
Предимствата
Силанизирането не е лечение, а превенция срещу развитието на кариес и поставянето на пломба, която е микропротеза и винаги е съпроводена с отнемане на част от зъба. Себестойността на процедурата, която често се оприличава на „лакиране” на зъба, е ниска, предвид проблемите, които решава в бъдеще.
Има ли противопоказания?
Независимо от големите ползи, силанизацията има и някои противопоказания. Тя не се прави на зъби, които не са изцяло оформени или са с неизлекувани кариеси. Не се препоръчва и за вече пломбирани зъби. Няма нужда от запечатване, ако фисурите са открити и удобни за почистване. Самата процедура на силанизиране се извършва по-трудно при обилно слюноотделяне на пациента.
Коя е подходящата възраст за силанизиране на постоянни зъби ?
Най-голяма ефективност има силанизирането в рамките на половин година след поникването на зъба. С оглед на възрастовите характеристики, херметизацията на фисури се прави на следния принцип:
– Силанизиране на първите постоянни кътници се препоръчва на 6 годишна възраст.
– След 10-годишна възраст се обработват предкътниците.
– След 12-годишна възраст се херметизират фисурите на вторите постоянни кътници.
Използва ли се машинна обработка при херметизация на фисури?
Използва се в случаи, когато фисурите са толкова дълбоки, че стоматологът не може да види дали на дъното има кариес. При такава ситуация фисурата се разширява. Ако под херметизацията остане кариозно образувание, целият процес на силанизиране няма да има смисъл.
