Ендодонтия
Ендодонтията е област от денталната медицина, която е насочена към заболяванията на зъбната пулпа(нерва на зъба) и техните усложнения(периодонтит, апикален гранулом, радикуларна киста).

Целта на ендодонтията (кореново лечение) е правилно почистване, обработване (вкл. дезинфекциране) и херметично обтуриране (запълване) на кореновите канали и възстановяване на зъба. За постигане на тази цел ние използваме най-съвременни методи и материали- изолиране на работното поле с кофердам, ултразвукови инструменти за отваряне на орифициуми (входа на канала), машинна обработка на кореновите канали с NiTi инструменти електрометрично определяне на работна дължина с апекслокатор, прецизно обтуриране на кореновите канали . Благодарение на дигитална рентгенова апаратура и направената снимка веднага след запълване имаме възможност за директен контрол на проведеното лечение.

Понякога, зъб, който веднъж е лекуван ендодонтски, е възможно отново да създаде проблем – да се появи болка или някакъв дискомфорт. Това може да се получи в следствие на:

• Ако каналите не са обработени до края
• Ако по време на обработването е допуснато нарушаване на стерилността
• Не е открит и обработен някой допълнителен канал
• Завършването на зъба с коронка или постоянна пломба се отложи много във времето
• Ако е възникнал нов кариес, който да предизвика повторна инфекция
• Фрактура, поставена дефектна коронка или пародонтално заболяване в областта създават риск от възникване на повторна инфекция

Тогава трябва да се обмисли повторно кореново лечение. Денталният лекар трябва да отвори отново зъба и да отстрани стария материал от каналите. Понякога за това са необходими няколко посещения. Зъбът се оглежда внимателно за допълнителни, неоткрити преди канали.

Когато на рентгенова снимка е открит гранулом, кореновото лечение продължава продължително време. Обикновено зъбите с грануломи изглеждат с променен цвят. Проблемът при тези заболявания е, че те протичат относително безсимптомно. Когато започне да има болка и зъбът да се чувства по-висок и чужд, хроничната инфекция тлееща в костта под зъба се обостря  и тогава вече има явна симптоматика. Появява се тъпа болка, лигавицата може да се зачерви, в следствие задържането на кръв, може да се получи отток на съответното място от фистулата, ако има такава може да изтича гной. Понякога, когато зъбът е отворен, може да се усеща неприятна миризма.

Когато се пристъпва към лечение на зъб с гранулом, в каналите се поставя медикамент, който трябва да се подменя периодично. При всяко посещение се проследява оздравителния процес. Когато инфекцията е повлияна и са започнали регенеративните процеси, се преминава към запълване на зъба и финалното му завършване (с коронка или само с пломба). Съществуват случаи, когато грануломът не се повлиява от такова лечение и трябва да се прибегне до хирургическа интервенция. При нея чрез микро инвазивна операция се премахва гранулационната тъкан и част от върха на зъба- апикална остеотомия. Това е консервативно хирургичен метод, при който зъба се запазва в устата на пациента. Третият, най-неблагоприятен метод е, когато се налага зъба да бъде изваден.

Кариесология
Зъбният кариес е патологичен процес, който протича с деминерализация и деструкция на ТЗТ (твърдите зъбни тъкани). В следствие на развитието му се нарушава зъбната морфология, оклузалните съотношения, целостта на съзъбието. В някои случаи се стига до нарушения в дъвкателната функция и естетичния вид на пациента.

Началния стадий на кариозната лезия е реверзиблен (обратим), т.е. може да се проведе неинвазивно лечение. При промяна на някои от условията на оралната среда може да се спре процеса на деминерализация и да се засили реминерализацията. Затова ранната диагностика на кариеса позволява да се проведе неинвазивно превантивно лечение (без препариране и обтуриране на кавитет).

При напреднал кариозен процес се извършва рутинно консервативно лечение – премахва се кариозната маса и се обтурира (поставя се пломба) като се възстановява анатомичния релеф на зъба.